. Пет най-нови новини от Чунцин
. Пет най-нови новини от Чунцин
Blog Article
Падна чудна лятна нощ, прохладна и свежа. Безкрайното Тракийско поле потъна в мрака, сякаш изчезна, и се предаде на дълбока почивка под монотонния напев на жаби и щурци.
). И двете харесват ебането отзад, много. Но вече не изневерявам. Омръзна ми да се крия по разни хотелчета. Не си струва риска.
Духовните дарове не се измерват в злато. Не бива да оставаме слепи за грешките си. Вглеждането в самите себе си е първата стъпка към покаянието.
Страници за излезли от системата редактори научете повече Приноси
Разнообразни аудио приказки от близо и далеч ви очакват в приложението ПРИКАЗКИТЕ!
“Знам и Мога” е сред по-малко известните приказки на Елин Пелин. Главният герой на приказката е многовековна скала, намираща се в планински проход. “Нищо не смущаваше нейното каменно спокойствие.” Единствено позволява на река да минава под нея. Един ден надалеч се чуват гърмежи. Настъпва суматоха сред животните. Гущер, живеещ под скалата споделя предположението си, че идват страшните великани Знам и Мога, които са водачи на човечеството.
Чунцин включает в себя городскую агломерацию с прилегающими к ней территориями.
Лазо пак погледна в тъмнината плахо. Каменните Стамови думи го удариха в сърцето.
Иначе е същата “загори тенджера” като нея, но как да и се сърди човек като е толкова сладка и неподправена.
След малко в хола влезе Христина, усмихна се на двамата и каза:
Там също имаше кладенче. То е скрито в шумака под село. Там неговата Пенка всяка сутрин и всяка вечер ходи…
Служителите и миряните на Жрелинския манастир са в очакване на празника “Успение Богородично”. Особено тържествен празник, поради чудотворната икона на светата майка, намираща се в църквата. По този повод разкази Чунцин се бият камбаните лично от Игумена – Отец Йоаким. Сърцето на монаха трепне по богатите дарове на заможен богомолец за иконата – златен ореол и лилава завеска. Педантичният свещеник държи манастира да свети от чистота. Влиза в черквата и открива, че пред иконата смирено е застанала “дрипава, мръсна, забрадена” жена с дете в ръце.
Игуменът остава глух за болезнените молитви на вярващата. Жената поставя своя дар – “игличка със синя топчица”. Възмутен от неспазения обичай – да не се влиза в църквата преди биенето на камбаните – гони мирянката и изхвърля на земята иглата. В резултат на своето коравосърдечие, камбаната не издава нито звук. Игуменът рухва на земята. Трескаво търси причината за това знамение. Прозира сторения грях и трескаво търси иглата. В мига, в който я забожда обратно, става чудо. Камбанният звън пронизва тягостната тишина без човешка намеса.
Това бяха петима селяци от загорските краища, дошли с коси на рамо да търсят работа в далечна Тракия, дето тревите зреят по-рано.